(Стефан Цанев, © Мая Любенова) Мравки и богове

Чак толкова ли продажен е народът ни, че толкова бързо се преориентира накъде духа вятърът... ♥ Стефан ЦАНЕВ

(Стефан Цанев, © Мая Любенова)

Мравки и богове - Хроника на ХХ век
(фрагмент)

Весело стартира ХХ век, господа, с колела и гарсонетки, с грамофони и електрически крушки, с коли и танга… и можехме ли ний да предположим, че този век ще се окаже най-зловещият в историята на човешката цивилизация?

…Тук не мога да се въздържа, благи ми читателю, да не споделя с теб едни чудни числа. До 9 септември 1944 година, след половинвековното си съществувание, Българската работническа партия (комунисти) наброяваше 7-8 хиляди членове, а след 9 септември, единствено за три месеца, до Нова година, в същата тази партия постъпиха (дръж се, читателю!) повече от триста хиляди души! Къде са се крили през цялото досегашно време тези триста хиляди уверени комунисти, ще си остане мистерия за нашата история, само че човек въпреки всичко не може да не си зададе въпроса: чак толкоз ли подкупен е народът ни, че толкоз бързо се преориентира накъде духа вятърът, меркантилност ли е това, двуличие ли е, или пък боязън и приспособяване към мощните на деня?

Спокойно могат да се настояват всичките тези съмнения, само че те няма да бъдат истината за всичките наши триста хиляди случая, а и за по-сетнешните още повече хиляди, нито пък за милионите по света. Истината е, че доста хора повярваха, и то не от дивотия или от сиромашия, тъй като първи повярваха най-умните и богатите. Чувал съм Степан Чехов да споделя, че дори Александър Блок - гениалният стихотворец, аристократът, както и множеството съветски гении преди време - Андрей Белий, Горки, Есенин, Маяковски, Шагал, Кандински, Прокофиев, Шостакович, Вахтангов, Майерхолд, Айзенщайн, Тухачевски и прочие, посрещнал революцията през 1917 година възторжено, макар жестокостите ѝ, с огромни очаквания за по-добър и по-справедлив свят - толкоз привлекателни са изглеждали комунистическите хрумвания (това на запад, викаше Степан, мъчно го разбират), и в поемата си „ Дванайсетте “ същият този Блок освен възпял тези подготвени на всичко и нежалещи нищо, които запалили и неговото имение и го оставили след две години да почине в бедност, ами сложил отпред на кървавата гражданска война самия Исус Христос - и за доказателство на тази вопиюща слепота на гения Степан декламираше:

Трах-тах-тах!
Трах-тах-тах......
…И вървят дванайсеттях,
вятър злобен, картечен грак,
гладен псе скимти след тях,
а пред тях - със кървясъл байрак,
като пушек неосезаем,
от патрони незасегнат,
с взор мил, с усмивка нежна,
през виелицата снежна,
с бял венец от рози,
бос-крачи самичък Исус Христос.

Помълчаваше и възкликваше възмутено: „ А красиво го написал, кучият наследник! “ -и незабавно удавяше възклицанието си с чаша ракия.

Тъй се случило преди четвърт век в Русия, така стана и у нас. Повечето в този момент срамежливо отхвърлят това, избираме да се изкараме страхливци, лицемери, продажници и каквото щете, единствено не и простаци, които са повярвали откровено в изгряващото царство на равенството и свободата. Още по-сигурна и може би още по-отчайваща обаче е истината, че нашият XX век ще остане в историята на човешката цивилизация не с нещо друго, не с великите си изобретения -не с радиото и малкия екран, не със самолетите и ракетите, не с атомната сила и електрониката, не с изкуствените мозъци на компютрите, не с излизането на индивида в Космоса - XX век ще остане в историята на човешката цивилизация точно с този международен опит за реализирането на пра-вечния блян за тъждество и обществена правдивост.

Дали въпросният опит бе заченат от идеалисти или от мошеници, от масони или от евреи, от убийци или от човеколюбци, от юди или от исусовци, от мъдреци или от простаци - ще взема решение безпристрастната по-нататъшна, а не днешна история, и все едно какво ще реши - никой няма да може да отхвърли, че обществената гражданска война раздруса Земното кълбо в продължение на целия наш век и ехото ѝ още дълго ще заглъхва; дали този опит рухна заради своята изначална генетична неприспособимост, или заради бездарието и корумпираността на така наречените вождове, дали идеалът на този опит е плътски идеал, или е кънтеж на висш небесен разсъдък и човечеството още не е дорасло за този блян - ще покаже бъдещата история, само че едно е неизбежно: до момента в който на света има небогати и богати, човечеството ще живее върху вулкана на обществените революции.